Да, това е дългосрочния ми проект, започна още от 80-те.
Когато започна да свириш на бас, мислил ли си, че свириш музикален стил, който смесва класическата музика с метъла? Изобщо имал ли си на ум какъв тип музика ще свириш?
Да, със сигурност. Бях луднал по метъла още от началото. Бях някъде на 8 когато приятел на баща ми ми сложи едни слушалки на ушите и ми каза да слушам. А песента беше Fireball на Deep Purple и направо се разбих. Тогава се запознах с цялото творчество на Rainbow с Dio на вокалите и една от любимите ми беше Gates of Babylon, така че да, бях навътре със симфоничния метъл през цялото време.
Значи началото за теб е била музиката на Purple комбинирана с оркестър и начина, по който Ritchie Blackmore напасваметъла с класическата музика?
Да, харесват ми тия неща. Разбира се по онова време слушах и другите актуални тогава групи Sabbath и Judas Pries. Да, определено ми харесва да комбинирам нещата с хубави контрасти.
Преди да се присъединиш към Nighwish си работил с друга певица, Kimberly Goss в Sinergy? Винаги ли си бил привлечен от групи с женски вокали?
Да, но никога не съм бил истински привлечен от нито една от тях. Не бях особено привлечен и от Nightwish, от първите им нека да кажем два албума когато Tarja пееше като оперна певица. Не бих си купил това. Но когато, нека го наречем, слезе малко на земята като в някои песни от Wishmaster, тогава вече истински ми харесаха.
Значи преди Wishmaster си смятал звученето на групата за леко попмпозно?
Ами имам в предвид, за вокалите, ако използваш оперни техники през цялото време не е много.... майсторско е, но не е вдъхновяващо.
Какво беше да работиш с Tarja Turunen?
Беше наистина лесно. Или поне беше докато тя беше едно обикновено финландско момиче, а ние обикновени финландски момчета. Много лесно. Все още си мисля, че сривът между нас дойде от това, че тя слушаше някои наистина лоши съвети от мъжа си и накрая си мислеше, че тя сама по себе си е по-струваща от нас. И, че те могат да налагат правилата. А така не може. Просто не се съгласихме с това.
Как успяхте да замените Tarja? Мислихте ли, че това е невъзможна задача или пък сте смятали, че ще намерите лесно някой друг?
Беше наистина забавно защото получихме 2000 демо записа и прослушахме всички тях. Аз лично прослушах някъде около 700. Това, което открих бяха много певици с потенциал, много талантливи певици, но хора още със жълто около устата. Така, че за да се впишат в групата щяха да им трябват 1-2 албума и чак тогава биха се справяли добре. Но разбира се, ние искахме някой, който да се впише веднага.
И така се спряхме на Anette защото тя звучеше завършено, имаше много енергия за показване и висок глас, който си има собствено уникално звучене.
Как бяха първите звукозаписни сесии с нея? Лесно ли се вписа тя в обстановката?
Като начало тя пееше върху инструментални версии на парчета от старите албуми. Тогава я поканихме във Финландия в една стая за репетиции и изсвирихме някои от тези неща на живо и тогава разбрахме, че тя ще се справи. Продължихме с някои от готовите демота, които щяха да станат Dark Passion Play и тя пя с нас. Бяхме очаровани.
Значи когато тя беше вече в студиото и дадохте началото на записите сте знаели, че сте направили верния избор да я доведете в Nightwish?
Напълно, да. Имахме някои песни от новия материал и тя се справи добре с тях, а ние бяхме очаровани. Тя спазваше верния тон, имаше сила и усещане за нещата, така, че да.
За да бъдем последователни нека поговорим за това как бяха записани парчетата. Първият сингъл от Dark Passion Play беше “Eva, симфонична балада с пиано и духови инструменти. Има брилянтна модулация със солото и всяка една част е епична. Всъщност класическите инструменти са били записани напълно отделно от китарата и барабаните, нали така?
Ами целият процес по записите на “Eva” и целия албум започна още през лятото на 2006-та когато нямахме певица, репетирахме и обсъждахме какъв точно оркестър да включим. Разбира се Tuomas написа музиката и всички текстове, като аз и Emppu, китаристът, се включихме в писането на музиката. Малко след това влязохме в студиото и започнахме да записваме. Знаеш каква е базисната работа по записването: теглиш една основна черта и започваш да свириш по нея колкото можеш повече като след това идва наместването на баса, китарата, клавишните.
Тогава момчетата отидоха при оркестъра в Abbey Road Studio в Лондон. Бях много ядосан защото трябваше да го пропусна. Правих вокални аранжименти с Amorphis, сигурно ги знаеш (бел. прев. о, да знаем ги). Този ангажимент се проточи и трябваше да запазим още 4 дни и накрая пропуснах Abbey Road заради това.
Но от момчетата научих, че е било невероятно да слушаш собствения си материал изпълнен от истински шибани професионалисти.!
След това отново се върнахме към студиото когато имахме основния материал записан с оркестъра. И тогава взехме Anette да запишем целия албум. Разбира се, тя беше малко уплашена, но свърши наистина добра работа. Мисля, че ще се включи по-активно когато аранжираме и репетираме целия материал заедно. Но тогава тя нямаше този шанс.
Тогава, за да се върнем към предишния въпрос, оркестъра беше вече записан когато записахте “Eva? Това би могло да бъде доста стряскащо за новодошъл.
Да и аз мисля така. Всъщност за тази песен всичко беше готово през 2006г. и аз я изпях, може би с една октава по-ниско. Така, че оставаше само да видим как ще звучи изпята от момиче.
Ти пееш доста за Nightwish и другите ти банди. Не си ли се замислял да станеш основен вокалист на някоя група?
Не, не възнамерявам. В момента не трябва да се притеснявам за това да си поддържам гласа и всички неща свързани с това. Приемам пеенето като отпускащо нещо за правене. Наистина обичам да свиря на бас. Мисля си, че това е добра ниша за мен.
Можеш ли да кажеш нещо повече за начина ти на свирене и звученето ти. Има толкова различни тоналности в албума. Например Cadence Of Her Last Breath звукът на баса пасва идеално на баса и е чудесно допълнение към ритъм секцията. Когато записваш твоята част мислиш ли как гласът на Anette ще легне отгоре? Навлизаш ли толкова надълбоко в процеса?
Хм, ами харесва ми да мисля за процеса като цяло, като едно голямо цяло. Когато имаш една песен ти знаеш мелодията и знаеш как ще звучи вокала. Тогава опитваш да намериш местенца където можеш да се включиш по-сериозно, ако се изисква. Обичам да свиря по-директно.
Свириш доста опростено.
Да, защото съм от старата школа. Учил съм се от типове като Geezer Butler и Bob Daisley. Харесва ми да се движа праволинейно и когато намериш място, да добавиш нещо интересно. Но като цяло обичам да свиря праволинейно като смята, че това придава едновременно по-груув и по-хеви звучене. Така си мисля аз. Аз съм само една пета от групата, но от мен зависи доста как ще звучи като цяло.
Събирате ли се двамата с Emppu да мислите заедно за отделните части. Казваш ли му "Хей човече какво е това, което свириш, ще удвоя този риф с теб"?
Точно това правим, същото се отнася и за клавишните и ударните... "Добре, ще изкараш това на преден план, а аз ще те следвам. Как ти звучи?" И бла-бла, такива неща. Да, навлизаме в детайлите.
Понеже има толкова много музика в тези парчета, трябва да мислиш за това, което свириш. Да намериш правилния тон, да го сложиш на правилното място, това си е една доста трудна работа.
Да, едно от най-трудните неща когато правиш такава мощна комбинация от барабани, бас, китари и клавишни и да намериш точното място на оркестъра. Всъщност трябва добре да планираш какво ще се прави с оркестъра или хора, за да не прецакаш някоя част. И това си иска мислене понякога.
The Islander е песен написана и изпята от теб, което показва една друга страна на групата. Запознат ли си с песента на Procol Harum - Salty Dog? Двете песни са напълно различни като стил, но имат същия акцент - необятното море и широките брегове.
Разбрах те. Знам песента и я слушам и преди и сега и смятам, че е чудесна. Цялата композиция обаче е различна, но разбирам какво искаш да кажеш, че има визия за морето.
Откъде идва това очарование? Имате ли плажове във Финландия?
Имаме известна брегова ивица, но Финландия е много "водна" страна. Имаме чудовищен брой езера. Така, че водното очарование може да дойде отттам, но разбира се знам, чеTuomas е обсебен от морето защото е искал да стане морски биолог в училище.
Откъде дойде целия този аранжимент с акустичната китара и тези морски шумове?
Имах си този акустичен риф както и строфите и знаех, че ще стане песен, ако намеря точния припев. Всеки път когато се пробвах, не усещах, че съм намерил правилния. И тогава си помисли какво ли ще стане, ако го направя малко по-мелодичен и се получи. Арангимента на оркестъра го направиPip Williams.
Имах демото в акустичен вариант заедно с ритъма. Ударните ги направих на машина, звучеше горе-долу като етнически барабани както е сега, без чинели и всичко останало. Пуснах го веднъж на момчетата и Tuomas каза, че е страхотно. Дадох им демото и просто го записахме. Работният текст също беше готов, изпях и няколко строфи с припев и когато той чу песента, той каза, че би искал да я напише като песен за самотния фар и аз се съгласих защото си пасва.
За басист, свириш чудесно на ритъм китара.
Оттам започнах. Както казах, аз съм едно обикновено финландско момче от село от Централна Финландия. Започнах свирейки на акустична китара, но ако искаш да свириш в група, това няма как да те отдалечи от селище наброяващо 2000 души жители. Така започнах да свиря на бас и да пея.
Много е яко и с начина, по който Anette те допълва с бек-вокалите.
Да, добре се получи. Когато момчетата поискаха да направим видео към песента бях поласкан. И когато трябваше да видим какво се е получило бях разбит. Изпълнихме я пред 13 000 души в Швейцария, после обърнах няколко чашки и на сутринта трябваше да погледнем истината в очите от мейлите на феновете. И се насълзих.
Другата крайност е отварящото парче The Poet and the Pendulum. Това е огромна работа с аранжименти и различни части. Тази песен не само отваря албума, но и представя гласа на Anette пред публиката както и различни музикални елементи.
Всички си мислехме, че тази песен би била добра за начало на албума, докато всички останали групи слагат някоя къса и компактна, която може да се пусне по радиото. Но ние си казахме, че трябва да сложим нещо, което представя пълната картина на това, което правим. Самите ние не осъзнавахме колко правилно е това решение. Но като завършиме миксирането на песента и я чухме разбрахме, че тя наистина показва това, което сме.
Някой от бандата слуша ли класическа музика? Sibelius е финландски композитор, а има и други.
Смятам, че всички ние произхождаме от музикално активни семейства, баща ми е истински фен на стария джаз, родителите ми имат класически записи и аз ги чух когато бях малък. И ако откриеш нещо, което ти харесва то остава в теб. Например Finlandia на Sibelius е доста впечатляващо. Наистина съм щастлив, че можем да свирим подобни неща с музика си.
Задавал съм следващия въпрос на музиканти от Финландия и Швеция и тази част на Европа - защо тези страни правят толкова драматична и мрачна музика? Поради същата причина ли Калифорния със слънцето си и морето изкарва група като the Beach Boys? Толкова ли е просто обяснението, че е свързано с околната среда?
Това е нещо, което сме се питали. Трябва да има нещо общо с националното самосъзнание когато правиш нещата по толкова мрачен начин. Но ние финландците като народ не сме толкова черногледи. Ние сме строго резервирани, това е вярно, но и хумора ни е черен и всичко изглежда мрачно. Открихме, че да правиш нещата в минор вместо в мажор е някак си по-изразително.
И преди сме се докосвали до сърцето на музиката на Nightwish и това бяха добри песни. Но не е само това. Музиката е интелигнетна без да е арогантна, предизвиква слушателя. Групата е като придобит вкус, изисква повече от едно прослушвания, за да я разбереш истински.
Това е нещо, с което съм съгласен. Dark Passion Play например е доста труден за разбиране от първото слушане. И за да бъда честен в процеса на слушане и записване някак си открих себе си в него. И въпреки, че сме репетирали много, все още като изпълняваме всички инструменти, оркестърът, хорът, вокалите, всичко това израства в мен. И въпреки, че че имахме голяма вяра в проекта когато го започвахме и знаехме, че ще излезе нещо наистина добро, все още изглежда, че надмина очакванията.
Значи знаеш, че публиката ви ще бъде предизвикана да направи услие докато вникне в музиката ви. Интервюирах John McLaughlin, който каза, че иска да накара публиката да се напрегне и не иска да прави музиката си лесна за слушане.
Да, това е вярно. Когато правиш албума и музиката искаш да е ефективно. Искаш да накараш хората да усещат неща, които не са очаквали, че ще усетят. Да ги изненадаш до сълзи или да ги побъркаш или каквото и да е. Това означава, че правиш нещо, което си струва и може да размърда хората.
Мислили ли сте изобщо за нов албум?
Да, знам, че Tuomas има няколко готови песни. Аз също имам някои неща, които искам да запиша в демо вариант когато свърши турнето. Ще започнем да си разменяме дискове и материали, ще видим какво ще излезе.
И нещо, което спомена по рано - че това ще бъде втория албум на Anette и тя ще вземе по-голямо участие в него.
Да, така е. Досега само се опитвахме да видим докъде сме стигнали, какво имаме и в каква насока ще се водим. И този път ще бъде много по лесно, защото ще я въвлечем в работата веднага щом започнем.
И така след 14 години Chinese Democracy се появи. Аз се питам защо? Само заради парите? Можеха да ни оставят да си чакаме завинаги. Мистерията около издаването на албума си беше далеч по-интересна отколкото самия него.
